Габровската стая в Рилския манастир

За възстановяването на стаята съдействат майстори грънчари, ножари, кожари, дърводелци и стругари от музей „Етър”

Рилският манастир „Свети Йоан Рилски” е най-големият манастирски комплекс в България и паметник на културата с национално значение. Включен е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Според житията на св. Йоан Рилски манастирът е основан през X в.

През 1845 г., поклонници от Габрово и съседните населени места закупуват стая, в която да могат да отсядат при посещенията си в манастира. Това става във времето, когато Неофит Рилски (първи учител в Габровското училище, основано през 1835 г.), преустроява изцяло манастира. Гостната стая е с размери 8 х 9 м и заема североизточния ъгъл на втория етаж на манастирската сграда.  В Габровската стая хората, които са идвали от хълмовете под Шипка, са намирали спокойствието и гостоприемството на своя град. След Освобождението за да приема повече гости, управата на манастира е премахнала привилегиите на габровци както и на чирпанци, копривщенци, тетевенци, които също са имали свои стаи.

Според публикации в местния печат през 70-те години на XX век започват реставрации на стаите, включително и на Габровската. Реставрацията на стенописите и аранжировката на интериора са дело на художника Ангел Ангелов, а за обзавеждането съдействат майстори грънчари, ножари, кожари, дърводелци и стругари от Архитектурно-етнографския комплекс (дн. РЕМО) „Етър”, както и Окръжният исторически музей (дн. РИМ), които предоставят битови предмети - черги, миндерлъци, възглавници, керамики и други характерни за Габровския край възрожденски вещи.

През 1984 г. се открива експозицията „Вътрешна уредба на габровската гостна стая от средата на XIX век” от Националния музей - Рилски манастир. Основната експозиция е разположена в стая №33, а съседната - № 34 (също габровска) се използва за натурии, багажи и облекла на поклонниците.

По стените на гостната стая са възстановени дървените миндерлъци с капаци, чиято лицева част е резбована. Подът ѝ е постлан с типична габровска пъртена черга. До джамала е офoрмен кът за спане и почивка, а в севeроизточния ъгъл на стаята - кът за хранене, който се състои от кръгла паралия с поставена върху нея посуда. Майсторите-керамици на „Етъра” изработват впечатляваща съдова керамика за експозицията на основата на намерени отломки от преславска керамика (Х в.) и еднакви с тях от същия период в района на Габрово.

В момента в Етнографския музей и гостни стаи (архондарици) в Рилския манастир в автентичния им вид до днес са запазени Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи.

Лазар Български (Дебедялски) и Георги Софийски - икона от Рилския манастир

Копривщенската стая в Рилския манастир. Сн. Официален сайт на Рилската света обител

Използвани източници:

Колева, Мария. Габровска гостна стая в Рилски манастир / Мария Колева. // Изв. Нац. исторически музей, XXIV, 2012, c. 217-242 : със сн.

Ангелов, Ангел. Рилският манастир и габровци / Ангел Ангелов. (Из нашето културно наследство). // Балк. знаме (Габрово), № 147, 9 дек. 1976

„Габровска” стая в Рилския манастир. // Балк. знаме (Габрово), № 106, 6 септ. 1977, c. 7