140 години от рождението на
Илия Иванов - Черен
Биографични данни
Илия Иванов-Черен (псевдоним на Илия Иванов Илиев) (27.06.1880 - 9.10. 1912) е български писател. Роден в бедно семейство в село Копчелиите, Габровско. Учи в град Казанлък. След завършването на педагогически курсове в Казанлък учителства из Провадийско и Лудогорието (Делиорман). После преподава в новооткрития Институт за слепите в София. Творческата си дейност започва с реалистични разкази из живота на учителството и селската беднота, които публикува в списанието на Антон Сташимиров „Наш живот”. Участник в Балканската война - старши подофицер от Първи софийски пехотен полк. Загива на 32 г. при село Селиолу. Посмъртно е издадената книгата му „Светлина от изток” (1926, Габрово) под редакцията на учителя Неделчо Бенев. Високо ценен от приятеля му Димчо Дебелянов, който възлага много надежди на Илия Иванов-Черен.
Публикации от местната преса
 |  |  |  |  |
|---|
В библиотеката може да намерите още за Илия Иванов - Черен в...
 |  |  |
|---|---|---|
 |  |  |
 |  |  |
"Моят учител во литературата и во жизне Антон Страшимиров ми стана кръстник. Той обича тези работи. Нали преименува етрополеца Христо Туджаров. Фамилията му звучала грозно, не я харесвал. Докато го накара да приеме Ясенов. Щом в Русия имат Белий, защо пък ние да нямаме Черен??? - рече Антон и отсече…. Боята си я имам по рождение. От известно време сложих тъмни очила, защото зрението ми отслабна. Самият ми вид е траурен…"
Дневник, 1910