Тревненската книгохранителница

През 1836 г. в една „обща” одая в училището е създадена тревненската книгохранителница с 376 т. книги

През 1836 г. в центъра на балканския град Трявна започва строежът на училище. Една от стаите е определена за  „обща”. Според Христо Н. Даскалов това название се запазва до 1885 г. Покрай стените ѝ имало миндери, покрити с пъстри килими и шарени черги, а над тях - полици с подредени книги. Имало разнообразна литература на руски и френски език и вестници, сред които особено четен бил „Цариградски вестник". Книгите можели да се ползват само там и не било позволено да се взимат вкъщи - аналогия на съвременната библиотечна читалня. В общата стая се събирали знатните и учени хора от града. Така било поставено началото на Тревненската книгохранителница, която в продължение на десетилетия е огнището на духовния живот в Трявна.

Първият указ за ползването ѝ бил написан през 1847 г., като бил направен и инвентарен списък, който съдържал 376 книги, между които 115 учебника и книги, дарени от Васил Априлов. Под № 1 е записана „Элино-россiйско-французскiй лексикон" от 1811 г. Датата на полагането на Закона за ползуването на книгохранителницата е 19 декември 1847 г., която се счита за появата на първата общодостъпна библиотека с читалня в България.

Приемник на училищната, по-късно обществена библиотека е създаденото през 1871 г. читалище „Трудолюбие". Днес то носи името на видния тревненец Пенчо П. Славейков.

Важно е да се отбележи, че няколко години по-рано - на 14 януари 1835 г. в Габрово, с материалната помощ на Васил Априлов и Николай Палаузов са създадени Първото новобългарско класно училище и първата училищна библиотека в България, която е напълно уредена през 1840 г.

Закон за книгохранителницата от 19 декември 1847 г. с инвентарен списък на книги. Сн. Градска библиотека при НЧ „Пенчо Славейков - 1871”, Трявна

Използвана литература: Младенова, Мария. Хронология на по-важни събития в библиотечното дело на България от Средновековието до средата на 40-те години на ХХ век / Мария Младенова. // Младенова, Мария. История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години на ХХ век : Сб. статии / Състав. Мария Младенова. - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, c. 298-311.

Ангелов, Ангел. Не Тревненската книгохранителница, а библиотеката на габровското взаимно училище е първата обществена библиотека в България. // Ангелов, Ангел. Габровският възрожденски род Априлов : Очерци и родословия / Ангел Ангелов. - Габрово, 2016, с. 71-73.

Димитрова, Ирина. Читалищна дейност / Ирина Димитрова. // Димитрова, Ирина. Страници от историята на Трявна през Възраждането / Ирина Димитрова. - Трявна, 2023, с. 103-106.

Денев, Иван. „Общата” стая в школото : Пред 130-годишнината на Тревненската книгохранителница: Пред 150-годишнината от рождението на Петко Славейков / Иван Денев. // Тревненски зов, № 8, 29 апр. 1977.

Ламбов, Тодор. Тревненската книгохранителница / Тодор Ламбов. // Раб. дело, № 284, 11 окт. 1977.

Книжовно богатство и национално самочувствие : 140 години тревненска книгохранителница. // Тревненски зов, № 50, 16 дек. 1987

Георгиева, Марияна. Огнището на духовния живот : 160 години тревненска книгохранителница / Марияна Георгиева. // Тревненска седмица, № 21, 8 май 2007, c. 5.

Първата библиотека в България - Тревненската книгохранителница. (Дързостта да бъдеш първи). // 100 вести (Габрово), XXII, № 201, 31 авг. 2013, c. 2. : със сн.

Допълнителни източници:

Бонева, Иванка. Тревненската книгохранителница / Иванка Бонева. // Антени, № 7, 15 февр. 1978, c. 15.

Стрък първи : Тревненската книгохранителница. // За буквите, XXXIII, № 34, май 2011, c. 27.